ОУ "Петко Рачев Славейков" гр. Варна

Категория Петко Рачев Славейков

ГАРВАН

Гарванът бил болен и рекъл на майка си: „Мамо, моли ся на бога и недей плака.“ А тя му отговорила: „Синко, че кой от боговете ще да мя помилва? Кому от жъртвите месо не си крадил!“

Които имат много неприятели в живота си, в нужда не могат да намерят ни едного приятеля.

Прочети още...

ЯРЕ И ВЪЛК

Едно яре било възлезло на някой зид и като видяло отдолу да минува вълк, злословило го и присмивало му ся. А вълкът рекъл: „Клето яре! Не злословиш ти, но мястото.“

Много пъти мястото и времето направват и слабите дръзновени.

Прочети още...

ЗАЙЦИТЕ

Някога си зайците имали бой с орлите, че поканили и лисиците да им помогнат, а те отговорили: „Помогвахме ви, ако не занехме кои сте и с кои имате бой.“

Които ся карат с по-силните, мъчно помощ намерват.

Прочети още...

ОТ КУЧЕ УХАПАНИЙ

Някого си ухапало едно куче, а той попитал с какво да го цери. Срещнал то стопанинът на кучето и като разбрал станалото, смислил да ся възползува от това, да си нахрани кучето. „Ако щеш – рекъл, – господине, да оздравяш, земи хляб и избърши кръвта от раната с него и го дай на кучето, що те е ухапало, да го изяде.“ А ухапаний смехишката повторил. „Но ако направя това да ся разчуе, щат да ся впуснат сичките кучета да мя разкъсат.“

Има человеци, които с чуждата пагуба за своето си добро мислят.
Или лукавите и в нужда да ги питаш, гледат по-зло да ти направят.

Прочети още...

ЖЕБИ

Две жеби живеяли в една бара. През лятото, като пресъхнала барата, оставили я и потърсили друга. И като видяли един дълбок геран, едната рекла: „Да скочиме в този геран.“ А другата казала: „Добре, но ако пресъхне и тука водата, как щем да излезнеме?“

Не трябва несмислено да залавяме нещо.

Прочети още...

КОВАРНИЙ

Мъж коварний отиде при делфианскаго Аполона с намерение да го изпита. И тъй зел в ръка едно врабче и го завил в скута си, изправя ся близо до триножника и питаше бога така: „О, Аполон, това, що държа в ръка, живо нещо ли е или мъртво?“

А той бил наумил, ако рече мъртво, да покаже врабчето живо, ако ли рече живо, той час да го удуши и да го покаже мъртво. Богът, като разбра злокозненото му измисляние, рече: „Каквото щеш да го направиш, направи го. Това е твоя работа – или живо, или мъртво да го покажеш държимото.“
Божеството ся не излъгва.

Прочети още...

ПЕТЛИ И ЕРБИЦА

Някой си въдял петли в къщи и при тях пуснал и ербица да храни. Но като я бияли и кълвели те, та тъжала много, чтото мисляла, че като другородна страдала от петлите. А след малко, като видя, че ся бият и дерат едни други, отминало и и рекла: „От сега нататък не ща да тъжа, като гледам, че и те ся бият едни други.“

Умните лесно претърпяват укоризните от другите, когато го видят, че те и своите си не осавят спокойни.

Прочети още...

ПОР И ПЕТЕЛ

Пор уловил петел, за да го изяде, но намислил да му намери по-напред причина. И най-напред го укорявал, че е досаден на человеците, щото вика нощя и не ги оставя да спят спокойно. А той ся оправдавал, че го прави това за ползата им, за да стават рано на работата си. Порът намери друга причина, че бил беззаконен откъм природата и не тачи ни майка, ни сестра. Петелът отвърнал, че и това за добро прави, за да станват много яйцата. Най-сетне порът казал: „Ти си тъй изобилен откъм извиненията, че аз не ща да остана гладен“ – и тъй изял го.

Лукавите, когато щат да правят зло, ако че не могат да намерят благословна причина, открито лукавнуват.

Прочети още...

ЛИСИЦА И ПРЪЧ

Лисица и пръч, като били жедни, скочили в един плитък геран. След напиването пръчът зел да мисли как щат да излезнат. Дерзай, рекла лисицата, измислих един способ за да излезнеме и двама.

Ако ся изправиш ти прав и да опреш предните си крака о зида, също така и рогата си да наклониш нанапред, ща възляза по гърба ти, ща стъпя на рогата ти и оттамо ще изкокна вън, тогаз ща да извадя и тебе. Пръчът на радо сърце и ся подложил, но тя, като изскочила от гераня, скачаше радостна около устата на гераня.

Пръчът я мъмрял защо не си стояла на хоратата, а тя му отговорила, ако че имаше ти толкози ум, колкото влакна на брадата си, не слизваше в гераня, преди да измислиш как щеше да излезнеш.

Умний человек трябва да смисля сетнините на всяко нещо, че тогази да го захваща.

Прочети още...

ОРЕЛ И ЛИСИЦА

Орел и лисица станали приятели и ся сдумали да ся заселят близо един до друг, че от навикновение да ся утвърдят в приятелството си. И тъй орелът си направил гнездо на високо дърво, а лисицата тамо облизом в храсталака ся ущенила.

Някога си излязла лисицата на паша, а орелът като не можил да си намери друга храна, слетял в храсталака, грабнал щенетата и и ги изял с пилетата си. Като ся завърнала лисицата и видяла станалото, не ся наскърбила толко за смъртта на чедата си, колкото за това, що не можеше да му отмъсти.

Защото, като беше четвъроножко, не можеше да стигне хвърковато животно. Затова, като ся възпряла отдалеч, това что е лесно за слабите, кълнеше изедника си. Не след много време някои де на полето жъртвовали, орелът ся спуснал и грабнал една част от жъртвата с разпалени въглища и я занесе на гнездото си. Случило ся да духне силен вятър и да ся запали гнездото му.

Орленцата като че били още безкрилни, опрълили ся и паднали на земята, а лисицата ся завтекла и ги изяла пред чите на орела.

Които престъпват приятелството, ако и да избягнат от наказанието на онеправданите заради слабостта им, то от божието правосъдие не щат да избегнат.

Прочети още...