ОУ "Петко Рачев Славейков" гр. Варна

Категория Петко Рачев Славейков

МНОГО ЗДРАВЕ ОТ ГАЙДАТА

Твърде ни възбрадно иде, когато се намерим принудени да свирим за таквиз някои си нашенски работи, дето никак не са със света си. Хеле пък, кога ни изкара честта ни да свирим стресната някоя свирня на някого от нашите ближни и познаници, тогаз вече досущ ни омръзва този пусти занаят… И кайме се ний за туй, дето сме се изгабосали да станем гайдари, но станалото вече станало, избава няма, уловили сме се на хорото – трябва да играйме. Права е думата, дето казва, че всеки занаят има и добрата и лошата страна. Добрината на гайдарството е туй, че кога ищеш да те чуят за нещо какво ще кажеш, имаш си леснината повече от всекиго другиго да го сториш – надуй ручилото и уверен бъди, че по всичка патришка вселена гласът му ще излезе. Но и лошото на гайдарството е туй, че като речеш някога да пришушнеш нещо си някому на ухото, не може да остане скрито, писнува пискунът, екнува рачилото, та чак “и глухият цар го чува”. Хората пък на сегишния опак свят, и те не са малко опаки, дип се сърдят, тъй като угадят, че ще разберат и други какво има да им пришепнеш, и много се чумерят, като изказваш съборно мнението си за тях. Не знам по кои опаки правила туй останало да върви на света – да мислиш за някого, ама и най-лошото вече, което може да мисли човек, сал да го не изказваш да го чуват хората и да се показваш уж, като че таквоз нещо никак не ти минува през ума. Туй го казват политика и ако знаш да правиш политика, сиреч ако струваш кабул каук да саладисваш, тогаз ти си добър; но мисли ти най-доброто за някого, желай му всяко благополучие, не ти трябва много – изгабосай се веднъж само да подметнеш една от недостатките му, ама с добро намерение, за поправянето му да е, него го казват безобразство и този, който прави това, от него по-лош не бива. Това сме ний. Като гайдари нам не ни е дадено да шушнем, да крием мислите си не можем, политика не ни иде отръки и на занаята ни аслъ не иде. Хич на гайда политика струва ли й? Как ще може тя, кога играят ръченици, да свири маане или кога пеят маане, пък тя д свири ръченици? И това защото не може да прави Гайдата, затуй е грозна и омразна и затуй много хора не струват хас от гайдаря; но що сме криви ний, като занаятът ни такъв, ляво ни носи, накъдето ще да криви и да възсуква ручилото на гайдарят, гайдата се едно отговаря – дидно-дидно… Ама на тогоз това било обидно, тя не ще да знае, пак дидно… дидно. Тъй като е, какво ще сторим ний? На тоз занаят като сме се намерили ний, и да ни струват хас, и да не ни струват, ний Гайдата няма да я оставим глуха за хатъра на някои си, които им се иска да е всичкото глухо на света. Хатърът е добро нещо наистина, но да не си погленва челяк гащите на кой хал стават от него, а ний имахме злочестината да се вгледаме в калците на народните си работи и съгледахме, че за хатър място вече не останало. Затуй при всичкото си добросърдие загасяме от лексикона на Гайдата думата хатър и колкото възбрадно да ни е, решихме “да брулим злата круша със злия прът”. И като знайме, че не сме станали за кефа си гайдари, ни за чии други някои спири, но за обществена полза, няма да се посвеним от да ударим с тръна в очите всекиго, когото видим, че накриво се блещи.
И тъй тези, на които им иде приседличава нашата свирня, ще ни прощават, защото инак не можем да сторим. Всичко, което можем да направим за хатър, е да потуляме из най-напред посоката към кого се относи нашата свирня и песен под вид на едно общо – много здраве от Гайдата. И ето от днес още първото си поздравление изпращаме до някои попове и кметове.

Прочети още...

ЕПИЛОГ

И сещам аз, и виждам аз,
в борба юнашка уморен,
за мен залезе светлий ден –
ей наближава сетний час.

За миналото спомен жив
във размислите ме теши –
мечтай за пролет цвят ревнив,
когато жега го суши.

Тежи ми свят, а на светът
и аз тежа, ненужен веч…
Изходен е уречен път,
изчерпана за дело реч.

И сещам аз, и виждам аз,
в борба юнашка уморен,
за мен залезе светлий ден –
ей наближава сетний час.

Прочети още...

МАГАРЕТА

Дотегнало на магаретата, щото всякога ходят натоварени и минуват беден живот, зато пратили посладик при Дия да просят разпус на трудовете си. А той, като щял да им докаже, че това е невъзможно, рекъл им: „Тогази само щат да ся довършат теглилата ви, когато, като пикайте, направите реки.“ И така те, като поемнали това за истина, и тогази и досега, гдето видят пикочта на други магарета, тамо ся възправят и те и пикаят, но ни река потръгва, ни те от теглилата си ся избавят.

Всекиму определеното (орисаното) е неизменно.

Прочети още...

ЗВЕЗДОБРОЕЦ

Някой звездоброец имал навик и излизал всяка вечер да наблюдава звездите. Един път като ся разхождал по предградието и имал сичкий си ум към небето, гдето ся бил загледал в звездите, подхлъзнал ся и паднал в една яма. Тамо, като пъшкал и викал, минал друг някой, чул вика и отишел при него, но като ся научил как е станало, рекъл му: „О, ти, който ся опитваш да гледаш по небето, по земята не видиш ли?“

Мнозина се гордеят за големи и славни работи, без да могат да завършват и общите человечески работи.

Прочети още...

ВРАНА И ЛИСИЦА

Една врана грабнала месо и кацнала на някое дърво да го яде. Лисицата я видяла и като се наумила на и отърве месото, дошла под дървото, наченала да я хвали, че е хубава и напета, и думала, че е прилична да бъде царица на хвърковатите и лесно може да стане това, ако че (не) има глас. Враната, като чула това, пуснала месото и заграцала нависоко. А лисицата тогази се завтекла, грабнала месото и рекла: „О, врано, ако че имаше ум, не ти трябваше царство.“

Не трябва да ся уповаваме на ласкателите.

Прочети още...

ПЪТНИЦИ

Двама хора пътували заедно и единий намерил секира (брадва), а другий, що не намерил, го поучил да не казва намерих, но намерихме. След малко, като ги нападнали онези, що изгубили брадвата, който я бил намерил, рекъл на другия: „Ядохме го!“, а той му отговорил: „Речи ядох го, а не ядохме го, щото когато намери брадвата, думаше ми намерих, а не намерихме.“

Които не намесваме в доброчестието си, когато сме в злочестие, не можеме да ги наричаме приятели.

Прочети още...

ЕЛЕН И ЛОЗА

Една сърна бягала от ловците и ся скрила в едно лозие. И за малко време, като си заминали те, она сякала, я не пригледали, и наченала да пасе на лозата листовете. И тъй като ги разклатила, ловците ся завърнали, видяли листовете размърдани, догаднали, че тамо ще има някое животно да ся крие, померили със стрелите и ударили сърната, която на смъртний час думала: „По правда пострадах, щото не трябваше да повреждам того, който мя избави.“

Които правят зло на благодетелите си, от бога ся наказват.

Прочети още...

МАГАРЕ И ЛИСИЦА

Магарето облякло лъвска кожа и ходило да плаши другите животни. Видяло лисицата, че ся опитало да уплаши и нея, а она, като го била чула по-напред да реве, казала му: „Оплашваше и мене, ако не бях те чула, като ревеше.“

Които мнят себе си, че са нещо, според безумието си езикът им ги издава.

Прочети още...

ОРЕЛ И ЖУК (БАЗУНЯК, РОГЧО)

Заец, гоним от орел, подбягнал към жилището на жука и му ся молил да го избави. Жукът молил орела да не погубва молебника му и го заклевал във величавого Диа, за да не презира маленкостта му. А той гневно бъчнал жука с крило, дръпнал заяца и го изял. Жукът подирил орела, за да ся научи где е гнездото му и като го не имало, стърколил яйцата му и ги счупил.

Орелът, без да знае кой му направи това, втори път измътил на по-високо място, но и тук жукът същото му направи, Тогази той, смаян какво да прави, възлязъл при Диа (что се казва, че е негово птиче) и третий път в полите му снесъл яйцата си, предал ги нему и го молил да ги пази. А жукът направил топче от кал и като възлязъл, метнал го в пазвата на Диа.

Зевс се стреснал, скочил да стръси калта, но като забравил яйцата, стръсил и тях и ги строшил. И като разбрал, че жукът направил това, за да си отмъсти на орела, щото не само що презрял него, но и самого Диа обезчестил. За това и обадил на орела, когато дошел, че е жукът, що му прави тази пакост и си има правдата да го наскърбява. Но като не щял да изтреби рода на орелите, придумвал ги да се примирят. Жукът ся не склонил на това, а Дий преместил мътянието на орлите да бъде в друго време, догдето не са се появили жуците.

Не трябва да презираме никого и да не казваме, че не са нищо, и кога им направим зло, че не щат могат да ни отмъстят.

Прочети още...

ПРОПОВЕДНИК

Откак са събрах със наште хора
и злобата им запознах,
докле търпях да н’им мърмора,
живях спокойно между тях.

Хванах ли аз да проповядвам
любов и правда между тях,
хванах ли да им заповядвам
да имат сички божи страх,

за тези чисти ми ученья,
моите ближни скочиха
как бесни всичките връх меня
и камънье ма погнаха.

Главата си посипах с пепел,
далеч забягнах от света
в горите, дето съм залетел,
и тук ми дава бог храна.

Тук сичкото земно творенье,
кат пази божия завет,
минува са добре със мене,
покорен ми е божи свет.

Небесните звезди ма слушат,
играят радостно с зари,
като другари ма разтушат
и хладнй ветрец ма мири.

А пък кога през град минувам,
свенлив, загърнат, укорен,
хули и присмях само чувам
и тъй хортуват зарад мен!

„Я вижте наший сладкодумник,
що ище да ни увери,
че е от нас по-хитър умник
и думи му са по-добри.

Глупец, ей тъй сега за него,
самси в горите да живей,
да си мълчи не мож… яде го…
Той ще ни учи, мухозей!

Я виж го скълмен, худ и бледен,
кръвника, там… далеч от нас,
да ходи гладен, гол и беден –
деца, да бъде пример туй за вас!“

Прочети още...