ОУ "Петко Рачев Славейков" гр. Варна

Категория Петко Рачев Славейков

Публицистика

Публицистика на Петко Рачов Славейков

Прочети още...

Басни

Басни на Петко Рачов Славейков

Прочети още...

Стихове и поеми

Стихове и поеми на Петко Рачев Славейков по години

 

 

 

 

Прочети още...

РОДОЛЮБИВИЙ ГОСПОДИНЕ…

Родолюбивий господине

Маринчо Петров

(в Плевен)

Като имах чест да слушам много пъти Вашите разговори и намерения за образованието на наший род, роди ся в мене мисъл и търсях средство като син на злочестата България да Ви покажа за това благоразумието си и да обявя на света добросклонното Ви сърце и голямата Ви ревност за българското просвещение.

Изпълни ся жалбата ми.

Приемнете, друже, слабий ми трудец като малък знак на благочувствието ми и бъдете достойни за всегда да възприемвате уважение и похвала от целий българский народ.

Ваш побратим
Славейков

Прочети още...

ЕЗОП

Той е бил около шестстотин години преди Христа, във времето на Кира и Креза, родом фригианин, из Азия, званием слуга, за когото ся приказват и много лъжи, между които за образа и грозотата. Прочу ся от разноспособното си нравствено учение, щото под басните доказва нравствени и политически поучения. А той способ е най-действителен. Сичките басни не са Езопови, но зачтото той измислил най-напред и списал някои и други, носят на името му надписа.

Прочети още...

Кръвта, която тече в жилите ни, е человеческа

Известието, че в Туна вилаети1 и тука в Цариград българите отворили разписи за спомоществования за пострадавшите критяне-мюсюлмане, раздигнали гледаме пак злъчната на някои от нашите недоброжелатели и недобромисленици. Не липсуват же според чуванието ни и порицателни на това человеколюбиво дело, както и на подаденият преди малко адрес, които да ни осъждат като туркомани и заклети уж неприятели на християните и едноверните наши братия гърците. За длъжни ся считаме и пред народа си, н пред человечеството изобщо да възвисим гласът си противу тези неправедни и язвителни хули и клевети връх народа ни.

Не, право да си кажем, макар че сме претърпели п търпим и днес безчетни неправди, обиди и всякакви озлобления от тези наши братия и кръстници, озлобления, за каквито едва ли имат и най-малкото понятие тези, които безразсъдно ни осъждат; макар да ечи и днес в ушите ни гласът на думите (τους συγχωνευωμευντα τους συγχωνευωμεν)2, макар и да ся ясни и явни техните стремления за уничтожението на най-свидното нам на светът нещо – народността ни, при всичките от тяхна страна давани поводи за развръзвание на връзките от единоверството, ний не сме престанали с напрегнати усилия да поддържаме неразвръзванието и непрекъсванието им, не сме изгубили ни на минута съчувствието си към тези стари наши съседи, няма и да го изгубим. Чувството на враждебност е чуждо от сърцето на простодушният и искреният българин и ако че водим ожесточена борба противу домогванията им да ни погълнат п попият, ний сме далеч от да мислим за тях същото и да желайме злото им. Познаваме преимуществата на гръцкият народ, почитаме заслугите му към светът за науките и към нас, собствено за вярата, оценяваме високоблагородните му стремления към всяко изящно, но не можем да не жалейме за заблужденията му и да го не окайваме за нещастията му, които сам на себе си навлича, от една страна, с непомерните си и продерзлнвите си предначинания, а от друга, с гордите и себелюбивите си претенции не само да властвува деспотически над другите, но и да ги топи в горнилото на елинизма.

Обожателите на свободата, за каквито искат да ся покажат и да минат гърците пред светът, не търсят свободата в порабощението на другите. Какви доблествени и великодушни мисли са питаели и питаят те към нас, своите по-малки братия, за това историята говори гръмогласно и делата им свидетелствуват същото и днес. Гърците са били, и са, и ще бъдат всякога истите, не християни, не православни, не братия едноверни, но изключително гърци-фанатици и елини, губители народни, които ни височината на религията не са почели и увардили, както тряба, но са я унизили и са я употребили, и я употребяват и искат да я употребяват като средство за постигвание на своите деспотически замисли. Свидетели на това са съседните тям народи, от една страна, албанския и българския, а от друга, караманлийския3. И това им поведение е било причина в други епохи на ожесточени и кръвопролитни противу тях политически борби и черковни ереси, а днес е причина на тяхното нещастие и на омразата към тях от народите, които ги окружават – омраза заслужена. Но повтаряме да кажем, че тая омраза няма дълбоки корени в нас като несвойствена на народния ни дух и характер и ний сме далеч от да им враждуваме и да им връщаме за всички тези пакости, които от хиляда и повече години са ни правили, и за злочестините, които са струпали на главите ни. Природно кроткият и великодушният българский народ не гледа на миналото, не пресметва обидите си в денят на злощастното на противниците си; за него думите страдат имат неотемлено право на състрадание и той не е отказал никога съчувствията и симпатиите си в злостраданието на всякого, от която народност и религия бил да бъде.

И в този случай на Критското въстание българите без нащърбение на своята вярност и преданост към законният си господар не са останали нечувствени към теглилата и злостраданията, които войната причинява на жителите от този прекрасен, но злочест остров, без да гледат на разлика във вяра или в народност. И макар онеправдани, както всякога и в това, че всяко тяхно добро и похвално чувство или дело е оставало засенено зад гръцкото име, те могат в себе си да ся утешават, че като от таз страна не са останали надире от никой друг европейски народ в чувството на человеколюбие, от друга, имат за похвала това, за което си позволяват да ги хулят и осъждат лекомислените порицатели; защото предприятието им мълком изобличава пристрастното и далеч от евангелската онази добродетел на братолюбие и человеколюбие тяхно заявение на изключителни само към гърците симпатии. Ако войната в Крит е причина на нещастие, то дали само християните са нещастни или само християните са достойни за симпатии и само те са унуждени за помощ? Срамота за Европа наистина, че като нищо почти не направи за предваряние на тези кръвопролития и като, от една страна, стои, та безстрастно гледа на ужасното клание, което изтребва от лицето на земята толкози подобни нам същества, от друга, толкози пристрастно заявява своите симпатии, като да иска нарочно чрез това да подкладе още повече страстите и да усилва и без това доста усилното положение на жителите и от двете вери, и от двата народа.

Българи сме, гърци не сме, но това не ще каже, че не сме християни, че не сме братия. Християни сме, не сме мюсюлмани, но то не ще каже, че не сме человеци, не сме братия. Кръвта, която тече в жилите ни, не е ни гръцка, ни християнска, ни българска, ни моаметанска, но е человеческа. Като человеци прочее не сме ли длъжни да питайме симпатии към подобните си? Когато наводненията опустошаваха Франция, Турция изпрати щедра помощ за пострадалите, зле ли направи тя? Когато големия пожар лани остави бездомни и безкровни толкози челяди, помощта на египетския подкрал и на толкози други мюсюлмани само за техните едноверци ли беше, или за всички въобще пострадали? Обади ли ся някой фанатик мюсюлманин да ги обличи защо благодетелствуват гявурите? Но ето това правят на нас тези, които искат да ся гордеят с просвещение и християнско образование. Като даваме милостиня, тряба ли да правим разлика между грък, българин, християнин, моаметанец, евреин или какъв да е друговерец п другородец? Тогаз защо ни осъждат тледушните ни порицатели?

Статията е публикувана във в. „Македония“ през 1807 г. и е написана по повод на антиосманско въстание в Крит.

1 Туна вилаети – Дунавския вилает, административна единица в Османската империя, значителна част от днешна България.top
2 „Да смутим тези, които ни смущават“ (гр.)top
3 Караманлиите са чисто турско племе, покръстено още в по-древни времена. Освен разните исторически доказателства твърде ясно свидетелствуват за това както физиономията, тъй и домашният живот, и нравите, и обичаите им, които са съвсем отлични от тези, които имат гърците изобщо и частно тези малки колонии, които отдавна ся намерват между тях. Но гръцките пропагандисти с разни измислени басни тъй ся сполучили да ги надъхат, че са гърци и чисто елинско произхождение, щото и смешно, и жалостно е заблуждението на тези излъгани хорица, които ся съсипуват с гръц­кият език, без да могат да имат някакъв успех в просвещението.

Прочети още...

МНОГО ЗДРАВЕ ОТ ГАЙДАТА

Твърде ни възбрадно иде, когато се намерим принудени да свирим за таквиз някои си нашенски работи, дето никак не са със света си. Хеле пък, кога ни изкара честта ни да свирим стресната някоя свирня на някого от нашите ближни и познаници, тогаз вече досущ ни омръзва този пусти занаят… И кайме се ний за туй, дето сме се изгабосали да станем гайдари, но станалото вече станало, избава няма, уловили сме се на хорото – трябва да играйме. Права е думата, дето казва, че всеки занаят има и добрата и лошата страна. Добрината на гайдарството е туй, че кога ищеш да те чуят за нещо какво ще кажеш, имаш си леснината повече от всекиго другиго да го сториш – надуй ручилото и уверен бъди, че по всичка патришка вселена гласът му ще излезе. Но и лошото на гайдарството е туй, че като речеш някога да пришушнеш нещо си някому на ухото, не може да остане скрито, писнува пискунът, екнува рачилото, та чак “и глухият цар го чува”. Хората пък на сегишния опак свят, и те не са малко опаки, дип се сърдят, тъй като угадят, че ще разберат и други какво има да им пришепнеш, и много се чумерят, като изказваш съборно мнението си за тях. Не знам по кои опаки правила туй останало да върви на света – да мислиш за някого, ама и най-лошото вече, което може да мисли човек, сал да го не изказваш да го чуват хората и да се показваш уж, като че таквоз нещо никак не ти минува през ума. Туй го казват политика и ако знаш да правиш политика, сиреч ако струваш кабул каук да саладисваш, тогаз ти си добър; но мисли ти най-доброто за някого, желай му всяко благополучие, не ти трябва много – изгабосай се веднъж само да подметнеш една от недостатките му, ама с добро намерение, за поправянето му да е, него го казват безобразство и този, който прави това, от него по-лош не бива. Това сме ний. Като гайдари нам не ни е дадено да шушнем, да крием мислите си не можем, политика не ни иде отръки и на занаята ни аслъ не иде. Хич на гайда политика струва ли й? Как ще може тя, кога играят ръченици, да свири маане или кога пеят маане, пък тя д свири ръченици? И това защото не може да прави Гайдата, затуй е грозна и омразна и затуй много хора не струват хас от гайдаря; но що сме криви ний, като занаятът ни такъв, ляво ни носи, накъдето ще да криви и да възсуква ручилото на гайдарят, гайдата се едно отговаря – дидно-дидно… Ама на тогоз това било обидно, тя не ще да знае, пак дидно… дидно. Тъй като е, какво ще сторим ний? На тоз занаят като сме се намерили ний, и да ни струват хас, и да не ни струват, ний Гайдата няма да я оставим глуха за хатъра на някои си, които им се иска да е всичкото глухо на света. Хатърът е добро нещо наистина, но да не си погленва челяк гащите на кой хал стават от него, а ний имахме злочестината да се вгледаме в калците на народните си работи и съгледахме, че за хатър място вече не останало. Затуй при всичкото си добросърдие загасяме от лексикона на Гайдата думата хатър и колкото възбрадно да ни е, решихме “да брулим злата круша със злия прът”. И като знайме, че не сме станали за кефа си гайдари, ни за чии други някои спири, но за обществена полза, няма да се посвеним от да ударим с тръна в очите всекиго, когото видим, че накриво се блещи.
И тъй тези, на които им иде приседличава нашата свирня, ще ни прощават, защото инак не можем да сторим. Всичко, което можем да направим за хатър, е да потуляме из най-напред посоката към кого се относи нашата свирня и песен под вид на едно общо – много здраве от Гайдата. И ето от днес още първото си поздравление изпращаме до някои попове и кметове.

Прочети още...

ЕПИЛОГ

И сещам аз, и виждам аз,
в борба юнашка уморен,
за мен залезе светлий ден –
ей наближава сетний час.

За миналото спомен жив
във размислите ме теши –
мечтай за пролет цвят ревнив,
когато жега го суши.

Тежи ми свят, а на светът
и аз тежа, ненужен веч…
Изходен е уречен път,
изчерпана за дело реч.

И сещам аз, и виждам аз,
в борба юнашка уморен,
за мен залезе светлий ден –
ей наближава сетний час.

Прочети още...

МАГАРЕТА

Дотегнало на магаретата, щото всякога ходят натоварени и минуват беден живот, зато пратили посладик при Дия да просят разпус на трудовете си. А той, като щял да им докаже, че това е невъзможно, рекъл им: „Тогази само щат да ся довършат теглилата ви, когато, като пикайте, направите реки.“ И така те, като поемнали това за истина, и тогази и досега, гдето видят пикочта на други магарета, тамо ся възправят и те и пикаят, но ни река потръгва, ни те от теглилата си ся избавят.

Всекиму определеното (орисаното) е неизменно.

Прочети още...