ОУ "Петко Рачев Славейков" гр. Варна

Категория Стихове и Поеми

ПЕСЕН НА ПАРИЧКАТА МИ

Ах моя царице,
сладка гълъбице,
сирота, горкана,
ти сама остана!
Други ти другари,
коя както свари,
изскочи, отиди
други свят да види.
Твойто мило братче,
сетнето петаче,
сега преди малко,
оплаках го жалко;
и то ма остави,
и тебе забрави.
Сега ти, горчица,
сама си самица;
цяла си сирмия
у празна кисия,
вардиш ти стените,
смишляш дни честити.
От други попарен,
на теб благодарен
за твоята верност
и достопримерност
похвала ти пея:
стихове ти лея:
– Радвай се, парице,
всесилна царице!
Зарад теб, парице,
зарад твойто лице,
що работи стават!
Царства и престоли
зарад тебе шават,
секи теб се моли,
тебе жертви коли.
Господ та не прави,
пак та секи слави:
блажена, честита,
цял та свят почита!
Ти на бой си дребна,
но си най-потребна;
няма си, безгласна,
но и тъй прекрасна;
слаба си, ухилна,
но и пак всесилна!
Вселена поклащаш,
сичко преобращаш,
земята раздигаш
и небето стигаш.
Нищо дарба нямаш,
пак звездите снемаш.
Радвай се, парице,
всесилна царице!
Ти патрици прогласяваш,
ти попове осветяваш,
ти безумни умъдряваш,
ти и старци подмладяваш,
ти и грозни разкрасяваш,
ти си, дет света управляваш!
И какво ти не направяш?
Родения за мотика
поставяш го ти владика,
направяш го и патрика.
Недостойния чрез тебя
висши длъжности обсебя.
Сичко с тeб са лесно върши
и затуй та секи търси.
Женско, мъжко теб обича,
старо, младо, след теб тича.
Мирски бил или духовен,
прост ли, частен ил чиновен,
първо и първо за теб пита,
че тъй длъжност изпълнява:
тебе тачи, теб почита
и на тебе се надява,
ти на сички господар си!
Зарад тебе патриарси
дозволяват, разрешават,
законите изменяват,
тайнствата препродават.
Зарад теб архиереи
пленят света кат злодеи.
За теб хитрите кадии,
както щат, лепят шарии.
Зарад тебе дипломати
работят с лъжи рогати.
Зарад тебе чорбаджии
стават страшни ееджии
и търговците, кярджии,
стават чудни айнаджии.
Зарад тебе и попови
измислеват молби нови.
Зарад тебе говедари
(по брадите докторати)
показват се кат лекари,
от Европа упознати.
Зарад теб са принуждени
и простаци неучени
философи да с’обаждат,
от Европа че дохаждат.
Зарад тебе моми млади
земат старци белобради.
Зарад тебе хубавици
земат мъже хухловци
и ергените вдовици.
Ах, за теб са унижават
някои вяра да меняват
и родът си да продават,
живот и душа затриват,
само тебе да добиват!
Други са светци приструват,
бога ради се хортуват,
тез са постници показват,
а онези слово сказват,
проповядват, поучават,
само теб да получават.
Други, виж ги, любородни,
безкористни и свободни,
за ученье предстояват
и газети сочиняват –
уж парите не обичат
и за обща полза тичат;
и то сичко, що са трудят,
тебе в джобдже как да гудят.
Други пишат и превеждат,
гладки стихове нареждат,
пишат смешни календари,
трупат лъжи със товари,
се за тебе, о парице,
о всесилная царице!

Прочети още...

СПОМНЯНЕ

Жалост ме е залюляла
на живот от първий час;
над люлка ми майка пяла
тъжна песен с жален глас:

– Клето чедо! Веч баща ти
в хладни гробни тъмнини –
нож душмански го пропрати;
ти си роб от пелени.

Но порасвай и препасвай
остра сабя на бедра
и войвода за свобода
да та видя и умра!

Прочети още...

ВРЪБНИЦА

Пристигна пролет радостлива,
приятен ветрец тихо вей;
ни мраз, ни ранина мъглива,
а слънчицето топло грей.

Дечица, вейчици кършете
за цветний празник Връбница,
до го посрещнем пак със цветье –
а със нажалени сърца.

Осанна вишнему възпейте,
славянски в робство синове,
и с кървави сълзи облейте
срещалните си цветове.

Прочети още...

СПОМЕН

На запад слънцето трепти, едва гори
и в огнени вълми мъждее.
Усмислен месецът занича през гори
струите си как Етър лее.
Заспало все и пусти речни богове,
едвам е чут, като чуртят водите
и вятърът като люлей горите
и шепне с листовете.

Сам тука по разбъчканите камъни
на таз огромната направа
пълзя и мярка ми се между тъмнини
следа от миналата слава:
съсипани стени, обрасли трапища,
палати срутени, с земята уравнени,
твърдини мъховити, църкви запустени,
с зарити гробища.

Вред тишина, мълчанье мъртво в тез места,
едвам едно възпоменанье
живей и ме вглъбява в сладостна мечта,
за да пригледвам със мълчанье
там, там, където е обрасло с буренак,
где вятърът люлей пусналата коприва,
где месецът насилам зарите си впива
под дребний камънак.

Там някога юнак, от битви уморен,
в дома от старина оставал,
изпращал сина си на бой и ободрен
своята сабя му подавал.

Прочети още...

КАНАРЧЕ

Млъкни, канарче, у кафез,
не пей ми песен сладкоречна,
напомня ми тъжовно днес
станалото в страна далечна!

Напомня ми за у домя
твойта песен сладкогласна,
гласа на минала мома
в среднощ, пред месечина ясна,

когат’ с разплетена коса,
пред нашто сетне разделенье,
сълзлива бършеше роса
и опрощаваше се с мене.

Забравил бях я аз на час,
но ти запя и как в почуди
направи сходство с нейний глас
и в мен тъги разбуди.

Прочети още...

ЧУЖБИНА

Далеч от мила бащинина,
от драго първо либе,
на тази чужда земя
разтуха ми не иде.

Ах, весела е пролетта,
приятно е времето,
но тъмен е за мен света
и тъжно ми сърцето.

В гората славей като пей,
на жалост отговаря
и тихий ветрец ако вей,
сълзите ми събаря.

Шумливи, росни ветрове
тъги не разпиляват;
градински, полски цветове
не ме развеселяват.

От тукашните красоти
една не ме привлича,
към тях сърце ми не лети,
не мож да ги обича.

Прочети още...

НОЩ

Гор от млечно небо
нежната луна
тихо озарила
нощна тъмнина.

Виж, звездите греят
с ясна светлина –
долу по земята
редом тишина.

Птиците заспали,
всичкото мълчи,
незапирний чучур
излека ручи.

По цветя росата
бисерна лъщи,
ветрец по гората
тихичко шумти.

Върховце привеждат
крехките елхи,
месеца здрависват
нежните треви.

Тиха нощ, прекрасна,
с хладна ведрина,
колко си приятна
с бледна светлина…

Ти повърхност земна
либаво сребриш,
сърца подгорчени
сладостно тешиш.

Прочети още...

СТАРА ПЛАНИНА

Изгрея нощната ламбада,
сребри дълбоките долчини светлина,
повей, повей, вечерная прохлада,
белей са ти пред мене, Стара планина!
Към Дунав долу на полето
съзирам аз, мержей се росна равнина.
Ах, споменът за нейната хубавина
влече и мами ми сърцето!

Замокриха ми сълзи по страни,
душата ми кипи, примира,
познанници мечти около мен се сбират –
припомних любовта на предните си дни.
И мъки и тегла, приятност и отрада,
от жалби и надежди пуста празнина,
повей, повей, вечерная прохлада,
белей са ти пред мене, Стара планина.

Прочети още...

ПРОМЯНА

Тъжен съм сега… напразно
вий за туй гълчите мен,
аз бях весел с сърце ясно,
като слънце в младий ден.

Драга бе на мен зорница,
тихий чучур на лъка,
в тъмний вечер глас от птица
и прохладна ведринка.

Любях, що е сърцу мило,
ако злий разсъдък спи,
но ми либе изменило
и сърце ми не търпи.

Сичко мина и напразно
диря миналите дни.
Ясно небо ми ужасно,
драги – нощни тъмнини.

Мили – облаци бухлати,
ако силен дъжд ручи,
ако вятърът крилати
прах развява и бучи.

Прочети още...

На нощта си ясен месец

На нощта си ясен месец,
на денят си светлина,
като твойта хубост, пиле,
няма друга ни една.

Ангел ли си от небето
че на хубост си сама,
на жените си корона
и царица, и мома.

Първо и първо кат те видях,
в огън пламнах сиромах,
от тогази и досега
де съм, как съм не познах.

С теб сънувам, с теб бълнувам
и въздишам от сърце,
тебе мисля, тебе диря,
теб простирам аз ръце.

И в смъртта си, душо мила,
и на гробните врата
пак твоето сладко име
ще да шепна със уста.

Прочети още...