ОУ "Петко Рачев Славейков" гр. Варна

ШАРЕНИ РАБОТИ

ШАРЕНИ РАБОТИ

Чорбаджийска правда. На един чорбаджия кравата пробола друга една крава на някого си селянина. Селянинът отива при чорбаджията и му разправя за тази работа така:” Чорбаджи, едно нещо станало, ама ша прощаваш, не се връща. Моята крава пробола твоята и намерих я умряла на мястото, какво ще правим сега? Аз ша река, дето ще ходим да са съдим, да са потъкмим помежду си по-добре е, затуй кажи, какво ще ми земеш да ти платя?” “Ще ми купиш друга една крава, хубава като мойта, и ще ми дадеш глоба за кръвнина 200 гроша” – отсъдил чорбаджията. “Ама чакай, как рекох аз? – повтори селянинът. – Не е тъй. Твоята крава убила мойта крава и ако си право съдил, пада се да ми купиш друга крава, аз глоба ти не ща” “Какво – рекъл чорбаджията, – мойта крава ли пробола твойта?” “Хъ – реква селянинът, – тъй.” “Ама ако е тъй – казва чорбаджият, – то тогаз друга работа, аз не съм длъжен да ти дам нищо, защото твойта крава трябвало да се отбие от пътя на мойта крава, нали я види, че е чорбаджийска, що ще да се вре у нея.”

Производството на името чорбаджи. Между народа се говори, че турците, като минали най-напред в Европа и превзели България, били толкоз мирни и справедливи, щото никакво насилство не възприемали да правят на народа; ами дето се случало да минат и да кондисат, толкоз само задължавали домакина да им направи една горчива чорба – аджи чорба – и тогаз, дето обикновено кондисвали, та го карали да им вари таз горчива чорба, наричали го чорба-аджи. Туй било за много време, додето тези чорба-аджии се възползували от званието си, приучили гостите си да ядат баници и млинове, а горчивата чорба я оставяли за народа. Та от туй останало на чорбаджиите името. Затуй има и пословица: “Доде чорбаджият не яде глаголи-он-го (горчива чорба ли е, какво е), агата баница не може да яде.”

От тази между народа приказка се вижда да е басня. Чорбаджия в еничарските оджаци наричали тогози, който им варял чорбата, и то било една почтена служба, която си имала белега – една голяма лъжица. Отпосле туй взело да се дава като почетно название на тези от българите, които се намервали на правителствена служба. Но любопитно е това, че правителството като уничтожи еничарските оджаци и забрани за мюсюлманите злоупотребленията, които правяха те, този еничарски орден остана у българите и притежателите негови са и до днес притежатели и на еничарските насилия или зорбаджилъци. Затова и туй име днес по-право е да се произвежда от зорба, а не от чорба и да се казват зорбаджии, а не чорбаджии.

Гайда 1863г.