На 1 ноември България отбелязва Деня на народните будители. И отдава почит на просветителите, книжовниците и революционерите, изградили и съхранили духовните ценности и националното самосъзнание на българите.
Славата на пръв будител на нацията заслужено носи Паисий Хилендарски. Народът ни го знае и почита като Отец Паисий. В далечните времена преди повече от два века и половина, през 1762 г., той написва своята „История Славянобългарска”. Негов пръв следовник е епископ Софроний Врачански, който в трудни за българите времена, пише книги за просвета и работи за политическо освобождение.
Има и една група труженици на вярата – монаси от големите ни манастири – наречени таксидиоти, които във времената на византийското и турско робство, когато всичко българско е било заплашено от изчезване, са обхождали пеш села и градове, някъде са оставали по-дълго, колкото да основат килийно училище, да венчаят, да кръстят новородено или да изповядат, разнасяли са книжнина и са поддържали вярата и българския дух.
Списъкът с имената на будителите е дълъг. В него са личности като Владислав Граматик, Иван Рилски, Неофит Бозвели, братята Миладинови, Петко Славейков, Георги Раковски, Васил Левски, Христо Ботев, Иван Вазов и много други.
Времето днес, преди Деня на будителите, е хубаво и тревожно.
Духовността ни, която някои виждат стабилна, а други оплакват в състояние на будна кома, се нуждае от модерен превод на възрожденските послания. Това няма как да стане без знания, чрез личен егоизъм или със самооплакване.
Тъкмо в такова време днешните будители са важни.
Те не се бият в гърдите, не се обличат в потури, не скачат в реки, не са тези които си татуират Ботев и Левски.
С високата титла „народни будители“ могат да бъдат редица български учители.
Да благодарим и да им се поклоним!
Таня Петрова
Директор
