Басни

Като имах чест да слушам много пъти Вашите разговори и намерения за образованието на наший род, роди ся в мене мисъл и търсях средство като син на злочестата България да Ви покажа за това благоразумието си и да обявя на света добросклонното Ви сърце и голямата Ви ревност за българското просвещение.
Изпълни ся жалбата ми.
Приемнете, друже, слабий ми трудец като малък знак на благочувствието ми и бъдете достойни за всегда да възприемвате уважение и похвала от целий българский народ.
ЕЗОП
Той е бил около шестстотин години преди Христа, във времето на Кира и Креза, родом фригианин, из Азия, званием слуга, за когото ся приказват и много лъжи, между които за образа и грозотата. Прочу ся от разноспособното си нравствено учение, щото под басните доказва нравствени и политически поучения. А той способ е най-действителен. Сичките басни не са Езопови, но зачтото той измислил най-напред и списал някои и други, носят на името му надписа.
ПЕТЛИ И ЕРБИЦА
Някой си въдял петли в къщи и при тях пуснал и ербица да храни. Но като я бияли и кълвели те, та тъжала много, чтото мисляла, че като другородна страдала от петлите. А след малко, като видя, че ся бият и дерат едни други, отминало и и рекла: „От сега нататък не ща да тъжа, като гледам, че и те ся бият едни други.“
Умните лесно претърпяват укоризните от другите, когато го видят, че те и своите си не осавят спокойни.
ОРЕЛ И ЛИСИЦА
Орел и лисица станали приятели и ся сдумали да ся заселят близо един до друг, че от навикновение да ся утвърдят в приятелството си. И тъй орелът си направил гнездо на високо дърво, а лисицата тамо облизом в храсталака ся ущенила. Някога си излязла лисицата на паша, а орелът като не можил да си намери друга храна, слетял в храсталака, грабнал щенетата и и ги изял с пилетата си. Като ся завърнала лисицата и видяла станалото, не ся наскърбила толко за смъртта на чедата си, колкото за това, що не можеше да му отмъсти. Защото, като беше четвъроножко, не можеше да стигне хвърковато животно. Затова, като ся възпряла отдалеч, това что е лесно за слабите, кълнеше изедника си. Не след много време някои де на полето жъртвовали, орелът ся спуснал и грабнал една част от жъртвата с разпалени въглища и я занесе на гнездото си. Случило ся да духне силен вятър и да ся запали гнездото му. Орленцата като че били още безкрилни, опрълили ся и паднали на земята, а лисицата ся завтекла и ги изяла пред чите на орела.
Които престъпват приятелството, ако и да избягнат от наказанието на онеправданите заради слабостта им, то от божието правосъдие не щат да избегнат.
ПОР И ПЕТЕЛ
Пор уловил петел, за да го изяде, но намислил да му намери по-напред причина. И най-напред го укорявал, че е досаден на человеците, щото вика нощя и не ги оставя да спят спокойно. А той ся оправдавал, че го прави това за ползата им, за да стават рано на работата си. Порът намери друга причина, че бил беззаконен откъм природата и не тачи ни майка, ни сестра. Петелът отвърнал, че и това за добро прави, за да станват много яйцата. Най-сетне порът казал: „Ти си тъй изобилен откъм извиненията, че аз не ща да остана гладен“ – и тъй изял го.
Лукавите, когато щат да правят зло, ако че не могат да намерят благословна причина, открито лукавнуват.

 

ЖЕБИ
Две жеби живеяли в една бара. През лятото, като пресъхнала барата, оставили я и потърсили друга. И като видяли един дълбок геран, едната рекла: „Да скочиме в този геран.“ А другата казала: „Добре, но ако пресъхне и тука водата, как щем да излезнеме?“
Не трябва несмислено да залавяме нещо.