Стихове и поеми

МАЛЪК ПЕНЧО
Пенчо бре, чети!
Пенчо не чете.
Пенчо, работи!
Пенчо пак не ще.
 
Пенча го мързи,
гледа да лежи,
ходи, та се май,
търси да играй.
 
Време се мина,
Пенчо порасна,
иска да яде,
няма откъде.
ГОЛЯМ ПЕНЧО
 
Пенчо е ерген,
но не е учен.
Не знай да чете,
никой го не ще
за чиновник млад.
Няма занаят,
стана той пъдар,
после говедар…
Ходи гладен, гол,
тегли като вол,
нищичко не знай,
плаче и се кай,
що така се вел,
що така не чел!
ЕСЕН
 
Вятър вей, гори вълнува,
в планината тътен;
вихър по поле върлува,
въздухът подмътен.
Я какви са, виж, над мене
облаци бухлати,
а земята чуй как стене,
как гора се клати.
Веч времето хладно диша,
в къра няма песен,
дъжд плющи, есенна кища,
значи, веч е есен.
МАЙКА
Мила ми е мойта майка,
макар стара била,
макар да е сиромашка,
тя ме е родила.
И да бъде ощ по-бедна,
долня – прост бял камък,
аз когато я погледна
тя е безцен камък.
И да беше тя прост възел
в дрипа еднокрайка,
тя за мен е все пак тази
сладка, мила майка.
Мила си ми, майко моя,
за теб ще милея,
ще те мисля, ще те помня,
чак доде живея.
ЗИМА
Зима дойде, сняг захвана,
няма птиче да запей,
вред студено вече стана,
всякой тича да се сгрей.
 
Няма никой по полето,
всякой в къщи се прибрал,
седнал, сврял се до кюмбето,
я пък огън е наклал.
 
А по пътя, виж, треперят
и с невесели лища
ходят хлебец да намерят
сиромашките деца.