Уважаеми колеги, ученици и родители,
Изправени сме за пореден път пред 17 ноември – сакрална за
нас дата. Дата, избрана да покажем нашето преклонение пред един
голям българин – Петко Славейков. Запазил в годините национална
гордост и памет, чувство за историзъм и вяра за съхранение.
И днес пред тази дата, пред един от будителите на българския
народ, търся прехода между миналото и настоящето и си задавам
много въпроси, надявам се общи и вълнуващи за мнозинството от нас.
Какви подбуди за стойностни дела са вълнували дядо
Славейков преди повече от 190 години. Надали и в най-смелите си
прозрения е гледал толкова далеч, за да предвиди и формулира
принципи, актуални и днес.
Застанал на трибуната на Великото народно събрание, мъдрият
старейшина пожелал в тази свещена зала да се вземат добре
обдумани решения.
Човек на словото, писателят с лекота и ум разиграл
българското и руското значение на ОБДУМАН, за да внуши отрадни
ОТГОВОРНОСТ И СТИЛ на новоизкованите народни представители
на Първото народно събрание на новата ни държава.
Ще ми се да вярвам, че Славейковите следовници и наши
предходници са избрали да следват тъкмо СТИЛА И МЯРАТА на
неговия живот, когато са наричали поредното варненско училище.
А това е висок ранг на проява на моженето. Най-висок. Защото
спомнете си дори само думите на Пенчо, че баща му като че ли
никога не спи, все нещо дращи на масата, наметнал любимото
сетре, цял потънал в мисли под оскъдната светлина на кандилото …
Знам, че времето е друго. Знам, че днешният свят е различен.
Знам обаче и друго.
С вас, колеги, с родителите и с децата, които са в нашите
ръце, удържаме и продряваме СТИЛА И МЯРАТА НА МОЖЕНЕТО на
патрона възрожденец, а това е залог, че началото е плодоносно,
животът на училището – успешен, а равносметката – достойна и надеждна!
Честит празник!
